Външната комисия на Европейския парламент прие проекто-резолюция за Македония, в която най-острата критика е относно свободата на медиите.

Колко добре работят медиите в Македония може да се прецени, като се разгледа отразяването на проекто-резолюцията в тях.

За да преценим това ще отбележим 5 важни точки от критиките и препоръките в резолюцията.

1. Насърчава отварянето на  досиетата на УДБА  и да приключи дълго отлаганото обявяване на имената на агентите, свързани с бившите югославски тайни служби, като основна стъпка в посока откъсване от комунистическото минало.

2. Препоръчва повече усилията за засилване на мерките срещу дискриминацията и подчертава важността на предотвратяването на дискриминация, основана на етнически произход (включително срещу граждани, открито заявяващи своята българска идентичност и/или етнически произход)

3. Препоръчва да се вземат незабавни мерки за гарантиране свободата на медиите в Македония.

4. Препоръчва да се създадат съвместни експертни комисии със съседните държави за обективна оценка на историята, базирана на факти.

5. Изразява разочарование от липсата на напредък в честването на общи исторически събития и личности между Македония и нейните съседи.

Източници: Фокус, Българска национална телевизия

Да видим сега как са отразени тези препоръки в македонската преса.

Вечер:

“Во прилог на Македонија, точките во кои Грците бараа бришење на придавката “македонски”, а Бугарите не претставуваа како лош сосед, не поминаа на гласањето.“

Лъжат като Блаже Ристовски! Не само в пасажа, цялата им статия е основана на лъжи и обвинения към Гърция и България, демонстрирайки омраза и оплюване на съседите. Единствен акцент са дискусиите около присъдата на Международния съд в Хага.

Няма и намек за нито една от гореописаните точки в статията.

Вест:

“Наедно се подвлекува и важноста да се поддржат напорите во процесот на европската ин­тег­ра­ци­ја на Македонија, за што европратениците предлагаат да се премине во нова ета­па, со започнување на процесот на хармонизација на македонското законодавство со европското и спроведување на втората фаза од процесот за стабилизација и асо­ци­ја­ци­ја.“

Това е. Останалата част на статията отново е за присъдата в Хага и препоръката до Съвета на Европа да обяви започване на преговори.

Няма нищо не само от 5-те точки, няма нищо конкретно!

Дневник:

” Притоа се нагласува дека добрососедските односи се важен критериум во процесот на проширувањето, со барање до владите на кои ова се однесува, да ги избегнат сите контроверзни акции и изјави кои можат да имаат негативни последици. “

“Во резолуцијата се бара Македонија веднаш да покаже апсолутна определба за слободата на медиумите и плурализмот и се изразува длабока загриженост особено поради фактот за концентрацијата на сопственоста на медиумите. Прифатено е и барањето на бугарските европратеници заеднички да се прославуваат заедничките историски настани и личности со соседните земји членки на ЕУ (Бугарија и Грција), при што се охрабрува формирањето мешани експертски комисии за изучување на историјата со Бугарија и Грција, заради „објективно толкување на историјата, втемелено врз историските факти“, како и зацврстување на универзитетската соработка и промовирање на позитивното однесување кај младата генерација кон соседите“

Тук се виждат 3 от точките. Липсват точките за дискриминацията и огласяването на агентите. Доста обективна статия!

Утрински:

“Европарламентот изрази посебна загриженост за разделувањето на децата од различните етнички групи во образовниот систем и ја заостри реториката за слободата на медиумите, барајќи од земјата веднаш да покаже апсолутна определба за плурализмот како и за владеење на правото.

Барањето на бугарските европратеници, заеднички да се прославуваат заедничките историски настани и личности со соседните земји членки на ЕУ (Бугарија и Грција не се именувани) беше поддржано, како и создавањето мешани експертски комисии за изучување на историјата со Бугарија и Грција, за да се придонесе за „објективно толкување на историјата, втемелено врз историските факти“

4 от точките. Статията носи доста голямо количество информация, предадено без изопачаване.

В нито един от весниците няма и дума за препоръката за отваряне на досиетата. Може би темата е второстепенна за обществото в Македония (въпреки намека чрез препоръката, че в държавата все още съществуват комунистически похвати) и затова не е изложена.

Такива нагли лъжи като във “Вечер” са сериозен индикатор, че липсва свобода на медиите и те са контролирани от определени центрове. От друга страна пълната информация в “Утрински весник” говори, че свободата може и да е застрашена, но не е изчезнала и умният човек ще намери откъде да се информира. Но може би именно от “Утрински” усещат цената да запазиш свободата си и затова излизат с отделна статия, насочена към проблема.

Така че в Европейския парламент трябва да обърнат повече внимание на другите проблеми: дискриминация, лъжлива история, умишлено влошаване на добросъседските отношния, управление на държавата от кадри на бившата УДБА.

“България ще даде всичко, за да се чува нашият глас в Европа”

Това каза новият президент Росен Плевнелиев, който встъпи в длъжност днес.

Към това беше насочена и първата му среща като президент: с еврокомисарите Кристалина Георгиева и Йоханес Хан.

“Отличните макроикономически показатели на България дават на страната аргументирано морално право, а също и отговорност да играе по-активна роля в Европейския съюз.” – заяви еврокомисарят по регионална политика Йоханес Хан.

От името на Европейската комисия комисарите подариха на президента копие на снимка от подписването на Договора за създаването на Европейската Общност за въглища и стомана през 1951 г.

Първото посещение на новия държавен глава също ще бъде знаково: в Брюксел на 25 и 26 януари.

==========================

Днес 67, 11 % от хърватите гласуваха “ЗА” членството на Хърватия в Европейския съюз.

“Едно от най-важните решения в историята на Хърватия” – определи по-рано днес резултата от референдума президентът на Хърватия Иво Йосипович

==========================

В Македония:

Вчера: Премиерът Груевски хвърли върху Гърция и държавите – членки на НАТО вината за липсата на преговори с НАТО. По този начин потвърди: Македония не води преговори.

На страницата си във Фейсбук външният министър Антонио Милошевски, който би трябвало да е двигателя по изпълнение на т.2 от стратегическите интереси на Македония – “присъединяване към ЕС и НАТО”, също обяви, че преговорите с Европейския съюз са безсмислени, т.е. такива не се водят.

=====================

Разбираемо е защо днес в блоговете си 1979 и Еффо се мъчат да покажат на хората в Македония, че Европейския съюз не струва. Посланието е ясно:

“Живейте в гето, не се оглеждайте извън него, ние ще ви казваме как трябва да се живее и ще бъдете щастливи. В изолацията е спасението“.

Прави са. Все пак македонците трябва да живеят в гето, за да могат да продължават да им промиват мозъците. Първото условие за налагане на “идентитетот”. Представяте ли си колко би било трудно това при свободни хора, живеещи в открита държава?

Първите маски които ни раздадоха, бяха по-грозни от смъртта.

Та те изобразяваха сърби. Подлите хора, които бяха нахлули от север като освободители, а всъщност се настаниха в нашите домове. Наглеците, които ни казваха какво и как да правим в собствените ни къщи, които убиваха, изнасилваха и грабеха безнаказано.

Нямаше човек, който да слага такава маска с удоволствие. Носехме ги по нареждане на Господарите, но при първа възможност ги захвърляхме и псувахме сърдито.

Събирахме се, негодувахме и убивахме сърбите, които можехме да докопаме. Мнозина от нас предпочитаха да дадат живота си вместо да носят тези грозни маски.

Сърбите разбраха, че така няма да се получи. Нарисуваха нови маски. Постараха се да ги направят красиви.

Направиха лъскава имитация на шлема на Великия Александър, обшита майсторски със славянски шевици. За да залепнат по-добре на лицата ни ги намазаха с лепилото на интернационализма и братството между народите.

Ние, носили омразните маски на сърби откакто се бяхме родили бяхме доволни.  Не знаехме какво е това да живееш без маска и мечтите ни стигаха до там маската да е красива. Да ни отличава от сърбите.

Новите маски бяха точно такива. На тях пишеше с големи букви: “МАКЕДОНЕЦ”. Стоеше гордо, по-гордо дори от думата “сърбин”.

Изравнихме се с бившите господари, станахме част от тях. Започнахме да се следим едни други кой коя маска носи. Лицето беше причислено към срамните човешки части и никой нямаше право да го показва. Това стана оскърбление не само за сърбите, а вече за всички нас. След като ние носехме маски, значи всеки може да носи. Длъжен е да носи!

Ако някой дръзнеше да се появи без маска жестоко го наказвахме. Ние и сърбите. Помагахме си.

Скоро всички ексхибиционисти разбраха, че за да оцелеят, трябва да носят и те маски.

Бяхме хуманни и на всеки давахме право да избира каква маска да носи.

Старата сръбска маска беше грозна, но престижна. Даваше ти право да бъдеш едно цяло с властта.

Македонската беше красива, но народна. С нея можеше да си част от народа.

А мнозина започнаха да носят маската на югославянството – съчетание от двете традиционни.

Не беше важно каква маска носиш, важното беше да оцелееш! Да не си в групата на шибаните, гонени от всички ексхибиционисти.

И така ден след ден, година след година носехме маски докато станахме едно цяло с тях.

Дойдоха нови времена.

Необходими са нови маски, старите вече са тежки и неудобни.

Сега сме разделени на два лагера: едните искат да махнем от маските славянските шевици.

Другите – шлема на Александър.

Много е важно да бъде подбран правилния вариант, тъй като сме в голяма опасност.

Това всички го усещаме. Очните процепи на самата основа са много малки и на всичкото отгоре разместени.

Не виждаме добре през тях и е много важно каква маска ще подберем, за да компенсираме този недостатък. Защото иначе

Затова търсим маска, на която целия свят да се възхищава.

Така да се възхищава, че малките очните процепи да са без значение.

Знаем, че има такава маска и продължаваме да я търсим.

Просто за да оцелеем в жестокия, шибан свят на ексхибиционисти.

Какво може да стори лъжецът при тези свидетелства за населението в Македония? За делата на българите по тези земи?

Нищо, освен да видиотизира днешното население и да го държи изолирано в гето, където да му промива мозъка.

Насаждайки омраза към предците – българи и измисляйки  нови предци.

Това е все едно да твърдиш, че Екзархията е направила Коледа и да си измислиш нова…

Е няма как!

Честита Коледа, българи от Македония! Бъдете горди със себе си! Нека Бог ви дава здраве, богатство и сила!

))

Нещата не се повтарят никога.

Не можем два пъти да посрещнем 2012-та година.

Никога вече няма да има и такова подреждане на коментарите.

Кликнете на картинката за оригинална големина

Борис, Борис, Борис… ))

И все пак не успях а кажа Честита Нова Година на всички, на които исках.

Губят ми се Блейд, Андрей…

Така че от тук: Честита Нова Година, блогери!

))

За всички, които празнуват Коледа

преди Нова Година – весело

посрещане на празника! ))

Публикувам цитати от интервюта двама българи, добре запознати с обстановката в Македония. Единият с политиката и ръководството на държавата, другият – с населението й. Александър Йорданов, бивш посланик на България в Македония и Круми Андреев, председател на Студентско дружество “Вардаръ”.

Интервютата са публикувани от Фрогнюз

Ал. Йорданов: За лудостта на комунистическата номенклатура в Скопие не може да се мълчи

- Какво не зная днешните македонци?

- Днешните македонци не знаят, че личности родени на територията на днешна Македония, са били сред политическия, културен, научен, военен елит на българската държава. Те са били министри, депутати, професори, видни писатели, журналисти. И с техните дела се гордее България.

- Къде е разковничето за нормални отношения с югозападната ни съседка, при положение, че официална Македония очевидно не е в състояние да се раздели с езика на омразата?

- Антибългарската кампания в Скопие всъщност има и друга, скрита цел. Като създават  поле за неразбирателство с държава член на ЕС, каквато е България, определени среди в Скопие се опитват да забавят развитието на Македония, за да може изостаналата в процесите на европейско приобщаване Сърбия да навакса загубеното в резултат на безмислените войни в Югославия. Това са същите среди, които не скриват очакванията си,  Сърбия да изпревари Македония в процесите на евроинтеграция. Всъщност тези среди вече успяха със своята антигръцка политика и кампания за кражба и на античната история, да влошат до крайност отношенията с Атина.

Цялото интервю можете да видите на този линк.

Кр. Андреев: Скопие е новият „Дисниленд” на Балканите

- Имаш ли проблеми в Македония заради активностите си в България?

- Проблемите са ежедневие. Като всеки един човек и аз се сблъсквам с най-различни проблеми. Преди да започна да се занимавам с това, което правя в момента, бях наясно каква е обстановката в Македония и знаех какво е отношението на властите към различномислещите. Мислих много по този въпрос и стигнах до кръстопът. Трябваше да реша дали да вървя по пътя на истината или да си остана на пътя на мълчанието. В крайна сметка проблемите на българите в Македония са наши и ако ние не говориме за тях и не се опитваме да ги решим едва ли някой друг ще го направи. За това реших да променя посоката и да започна да правя, каквото трябва, а то да става каквото ще!

- Вярват ли в митологията, която се създава около тази идентичност?

- За съжаление – да, има такива които вярват в тази митология и те не са малко. Ежедневно по медиите се говори за „античните корени” на хората, които живеят в Македония. Тази жестока пропаганда няма как да не се отрази. И това е големият проблем на част от населението там. Колкото и да са ограничени в  това отношение,  младите хора все пак намират информация, най-често в интернет пространството. Точно поради това една част от тях са скептично настроени или въобще не вярват на тази митология.

Цялото интервю можете да видите на този линк.

Потвърждават се още веднъж моите виждания за:

1. Груевски и обкръжение са сръбски агенти. Цялото гетоизиране на Вардарска Македония се извършва с цел тя да не може да избяга от прегръдката на Сърбия. С тази цел се създават проблеми с Гърция и България. А когато дойде време да се дели Македония между Сърбия и Албания, ще бъде създаден проблем с Албания. Изчаква се моментът, когато Гърция и най-вече България ще узреят, че е по-добре Република Македония да не съществува.

2. Прането на мозоци и видиотизирането на населението е успешно провеждана правителствена политика.

3. Основен виновник за това състояние е МЪЛЧАНИЕТО НА ХОРАТА. Фактът, че когато стигнат до своя кръстопът, те предпочитат пътя на мълчанието!

На всеки античко-словен в Македония е ясно колко лаком окупатор е България. Не й беше достатъчно, дето окупира на два пъти Македония и съсипваше създаденото от сърбите благосъстояние на населението. Не й беше достатъчно, дето окупира на два пъти Космоса.  Окупаторът си е окупатор, апетитът му не свършва, затова България насочи окупаторската си политика и към Антарктида. Леденият континент все още пъшка под тежката българска окупация. Главен център, откъдето българите предприемат окупаторските си набези е Изследователската база “Свети Климент Охридски”.

Българската екзархия, както винаги също не остана по-надзад и поведе православен поход с цел да научи пингвините да постят по Великден и да ги превърне в българи. Ето първия православен параклис в Антарктида – “Свети Иван Рилски”.

Освен това бе направен пощенски клон под юрисдикцията на Български пощи – “Тангра 1091″. При това – действащ.

Българските окупатори плъзнаха из Ледения континент.

Започнаха да асимилират местните топоними и да наричат изконните антарктически местности с български имена.

Острова на Месечината със стара китоловна лодка (вероятно норвежка)

Калоянов нунатак

Връх Левски

Връх Мелник

Ледник Преспа

Връх Свети Борис

Връх Симеон

Връх Сливен и ледник Струма

Сфинксът и връх Лясковец

Връх Зограф

Освен тези кръстиха още над 1000 местности с български имена: ледник Пирин, хълм Мостич, Крумов камък, Делчев връх, нос Сандански… И разбира се, връх Съединение, което явно показва целта им да анексират Антарктида.

През цялото време заздравяват окупацията, като извършват редица научни дейности в областите на геологията, биологията, глациологията, метеорологията, медицината, топографията и географията.

Ето още малко снимки от дейността на българските окупатори в Антарктида. Взети са оттук: http://www.bai-bg.net/index_files/Page4867.htm.

Както виждате сами, българите нямат граници. Така че цял свят разбира стремежът ви да се изолирате в гето, за да се предпазите от българска окупация. Защото целият свят вече е окупиран.  Това е единствен начин: изолация и филми от сорта на “Трето полувреме” до полудяване. Така че всеки античко-словен в Македония да има една-единствена мисъл в главата си: главната заплаха за “Идентитетот” идва от българите!!!

Така.

Някъде в началото беше

После между другите беше

Разбира се, не можеше да мине без

и пак:

http://www.youtube.com/watch?v=32pv9qYySwU

http://www.youtube.com/watch?v=3uh7sa2J5Ls

http://www.youtube.com/watch?v=DK0THk_ZYXw

http://www.youtube.com/watch?v=osMWzIV2ozs

http://www.youtube.com/watch?v=TM9_Z7ooYhY

https://www.vbox7.com/play:9fbc0009

http://www.vbox7.com/play:0cd35569

http://www.vbox7.com/play:3715071d

http://www.youtube.com/watch?v=CzDndU8ZG0Q

http://www.youtube.com/watch?v=UcFLYV3xFpY

http://w.vbox7.com/play:4a061988

http://www.youtube.com/watch?v=xxaMQpKByw0

Не че я пяха толкова пъти, просто да видите, че няма край в България, където да не се пее тази песен. Включително на Централна гара – http://vbox7.com/play:f85f141c ))

После дойде време за

Ух, хорото си е хоро! Обаче друго си е да гушнеш някого (в случая някоя, ама нали  българския си е Ян…)

И може да е рано за Никулден, обаче певицата разбра що за македонска компания сме и запя

И не знам откъде я извади, но довърши компанията с

Просто страхотна певица! Напълно сляпа, обаче Бог я е надарил с божествен глас! Само как изпя

И още много, не бих могъл да ги помня всички. Лудницата беше пълна, купонът абсолютен! Уф, що съм утре на работа, пък вече не мога да карам без сън и трябваше да зарежа всичко… Дъртак!

Докато търсех какво значи думата “муртат“, попаднах на един много интересен текст от Сатовча.

Прочетете какво си спомня Юсеин Сакалиев за времето на Сандал паша. Преживяванията на един мохамеданин, предадени с прости думи.

НАШЕНСКИ

През първата половина на шестдесетте години
на миналия век, който отиваше в село Кочан, през
топлите дни на годината, винаги ще бъде посрещнат
от нашенецът Юсеин Сакалиев. Той беше в доста напреднала възраст.
Трудно ходеше. Затова неговите близки го извеждаха, постилаха му една овча кожа
под ореха пред къщата с дантелените челни дъски, където се помещаваха общинския
съвет, пощата и здравната служба. Той сядаше върху кожата и така цял ден поздравяваше
с добре дошъл всички посетители на селото.
Отивайки по работа в село Кочан, минавайки моста над реката забелязах един старец да
ми маха с ръка. Аз се приближих и го попитах.
- Кажи какво има, бубо? Защо ми махаш с ръката?
- Щом ми рече бубо, начи ти си от Сатовица. Оти тук в Кочан на нас ни рукат беба. Чекай
сегя да ти разправям. Я съм много стар, вървя къде сто години.
- Че изглеждаш на голяма възраст, това е така. Но чак пък да отиваш към сто години,
това не може да е вярно.
- Ка да не е верно. Я на времето съм са бафтал със Сандал паша. То беше най-големия
арсъзин* и ни даваше най-много зор, оти имаше голема чета от арсъзи. Я служих в
неврокопския табор и нашия бинбашия /командир на полк/ много пъти на изкарваше
сички да гоним Сандал паша по баира. И сигя да ти разправям. Един път бинбашията
на дигна да гоним Сандал паша, оти каза че е влел с арсъзите в Ючдерук /днешното
Делчево/ взехме тюфеците, дадаани още джапаня /патрони/ и потеглифме. Вървефме,
въвефме по баира и влезафме в една падина. Таман седнафме да починим Сандал паша
се изправи на един каминь и от високо са нарука. „Всички на колена, който са изправи ша
му пукна в челото, я нали ти разправям то беше най-долния арсъзин. Он час „10 часа” на
държеше на колена докато са стевни, след тва един по един зехме да становаме, ама кой
да гониш, те арсъзите са избегали по баирите. От мен да го знаеш. Най-страшното нещо
са муртатите*. Оти нас муртати на изедая.
- За кви муртати става дума, бубо?
- Ка, за кви муртати? Тия дето са големци. Те са най-долните муртати. След десетина деня
нашия бинбаши и горгорбашията на града посретия Сандал паша с всичките му арсъзи и
зея да са пригръщат. Ние аскера гледафме и са чудефме кво е тва. Сандал паша са покачи
на едно место и зе да приказва нещо, че сме станали идно, и до сегя тва не го разбраф
кво е тва. Оти каурето, демек де, гато приказваше Сандал паша, фърлея капите нагоре,
а па нашите горгорбашии са смея и чукая с ръките, кажи ми сегя тва не е ли муртатлък.
С най-страшния каурин, горгорбашията и нашия бинбашия ортатлък да правят. Ама кво
беше низнам. Още главата не ми го побира.
- Слушай бубо. Това където ми го разправяш е станало през времето на „Хориета” /този
термин е известен в нашия край, като „Ориетя”/.
През 1907 година турските офицери създават едно движение „Обединение и напредък”.
През месец юли 1908 година извършват държавен преврат с цел да запазят вмешателството
на великите сили в работата на империята. Възстановяват конституцията от 1876 година
и в Османската империя всички независимо от своя етнос и религия имат равни права.
Това е известно в историята, като младотурска революция. ВМРО посреща с голяма
въодушевление този факт и четите на Яне Сандански и Тодор Паница влизат в Неврокоп.
Тук те са тържествено посрещнати от каймаканина, на града и бинбашията, офицерството
и населението. Яне Сандански /Сандал паша/ произнася кратко слово на импровизирания
митинг.
„Народе! Събрани днес на обед изказвам благодарността си, за дето ние всички без
разлика на вяра и на народност си подадохме ръка и се прегърнахме, за да разсеем
тъмнината, която е обхванала нашите очи, а днес тържествено я гледаме с презрение, нещо
което до днес не е било. Днес всеки искрен патриот тържествува, тъй като досегашната
нетърпима тирания я провалихме и от сега нататък щастливо ще живеем. Да живее
народът! Да живее отечеството! Долу тиранията!”*
Опитах се да му кажа на бубото с по-простички думи тези събития. Едва ли това слово
на Сандански, нашенецът бубо Сакалията от Кочан тогава го е разбрал, но все пак е
разбрал, че нещо е станало.
- Така ша да е, оти след тва и каурите зе да одят на аскер. С Динко от ващо село бефме
на идно гато почна морабето /Балканската война/. Чувафме границата при Бабек горе на
баирите. Динко оти знае, че ша дойдат каурите си е написал на матарата името и дума на
мене. „Нимо са плаши, нашите не са лоши”. Я му рекаф, ти като са ни плашиш от вашите,
оти си си написал името на матарата. Като спукая пушките, я зеф тюфека и са найдаф в
Рата. Там го изкараф четри години, като качак /нелегален/, нашите ми насая ядене, я па
рабутеф по нивите, ама ни са прибираф в селото, оти ма беше стра. Ама сигя да оставим
тоя моабеть. – дигна ръката високо, понечи да стане, не можа, отново седна на колене
усмихна се и каза. – Обърни са дя. – отново махаше с ръката високо и повтаряше. Гледай,
гледай нашите големци коф направиха!
- Какво са направили толкова бе бубо, и махаш с ръка и ме караш да гледам?
- Ка така да не видьваш, да не си океравело. Погледни само каф колема каща стория, я скоро
направия и другата голема каща. – сега разбрах, че кочанския дядо с възторг показваше на всички
гости на селото построеното читалище и търговската сграда. Незнам защо това ми напомни за
Вазовия дядо Йоцо, който поздравяваше нова България.
- Па и да ти кажа, всичко са заборева. Сегя емного убаво. Гаможех да одя имамдъщеря вПлетена
и щом ми скимне одиф при нея да се наяда урда. А па сегя, утре па ша дават пари в пощата /
пенсията/, сина ша ги земе и ша ми купи азикмек /бял хляб/, с тия пари ми куповат всичко. И алва
и шукер и квото душа ми иска. Ама я ногите не ма държат, та сека вутирна ма докарват под орая,
та да правя моабеть с мусафирите, които додат в нащо село та да видят кво са сторили нашите
големци. Айди сегя оти гледам тъпаш, върви си по работата и носи много салям на ваще.
*арсъзин – хайдути, разбойник.; *муртатин – шпионин, предател
*град Гоце Делчев. Из миналото на града и района. С. 1988 г. из Наука и изкуство.
Предоставил: Кирил Караколев